Париж е мечта … Няма нужда да го мечтаеш, Париж просто се сбъдва, за да го изсънуваш. Никога не ми е бил в топ листата за местата, които искам да посетя, но той просто се случи, така както се случва любовта … онази единствената, която без да я мечтаеш , я изсънуваш с отворени очи.
Но ето го и Париж, а само преди 14 часа бяхме до морската принцеса Варна … автобус, самолет и пак автобус … Париж е зелен – зелен и канелен от прозорчето на самолета. Хиляди хектари земя, образуващи канелено зелен килим те посрещат над летището в Бове. А винаги ме е очаровал и нощния гланц на градовете. Париж ни поздрави в целия си вечерен гланц, като че приготвен за представление в Мулен Руж , а Айфеловата кула бе цялата окъпана в злато – от глава до пети и падащи звезди, сбъдващи желания, оставащи в Париж и разбира се градския транспорт, който като паяк оплиташе целия град с мрежата си, за да достигнеш до всяка точка с малко помощ и от парижани, които са изключително отзивчиви.
Не спирайте да сънувате тази нощ, ще продължим на сутринта … Ние имахме предварително закупени билети за качване до втория етаж на Айфеловата кула, разходка с корабче по Сена и обиколка до главните забележителности на Париж с Hop on – Hop off автобус.
Първият ден решихме да посетим нейно величество Айфеловата кула, заради която се стичат хора от цял свят. Един от символите не просто на Париж, а на целия свят.
Топъл есенен ден, обагрил с цветовете си Парижките улици, ние и Айфеловата кула. Е … да бъдем честни, не останах впечатлена от кулата, впечатлиха ме величествените гледки, които се откриваха към града. Няма друг такъв град в Европа, събрал история, настояще и бъдеще. Сега се сещам как четох, че когато попитали Балзак защо стои само в Айфеловата кула, той казал, че му е толкова грозна, че за да не я гледа, стои в нея. Но пък изживяването на се качиш е интересно. Дори да го пропуснете сега, оставете го за следващия път.
След Айфеловата кула се отправихме на разходка по Сена – това е един от начините да откриете вдъхновение, да затворите очи под моста на влюбените, да преоткриете Париж чрез извивките на Сена, чрез всички 37 моста и забележителности, сред които Домът на инвалидите, Френската национална библиотека, Нотър Дам и разбира се всички влюбени, чиито целувки остават завинаги там – на бреговете на Сена. Париж е любов … целувка и мечта, която се разтапя с хапката на сладък макарон…
На другия ден се качихме на автобуса Hop on – Hop off и се насочихме към Лувъра. По между другото първата неделя от всеки месец входът за всички държавни музеи е свободен, това включва и Лувъра. Сред лабиринта от множество стаи, коридори и статуи се криеше “Мона Лиза”, основният предмет на интерес сред всички. Не съм голям ценител, но ми се стори мъничка … мъничка пред разкоша на Париж, дори незначителна, но пък срещата очи в очи с най-тайнствената усмивка, предмет на стотици книги и филми, е интригуваща.
След Лувъра се насочихме към Нотър Дам – мечтата от камък на Морис Дъо Сюли, който още с избирането му от Луи VII за епископ започва строежа на катедралата, която се превръща в “Парижката Света Богородица” на Виктор Юго. Ще запомня Нотър Дам със звуците на акордеон, които се носеха наоколо, стотиците сапунени балони, детските ръчички, които ги гонеха във въздуха и разбира се дългата опашка от туристи, чакащи, за да влязат в обятията на Катедралата.
След Нотър Дам продължихме с автобуса по Шанз-Елизе, смятан за най-красивия булевард в света и който не е пропускан от никой турист, и завършихме с Триумфалната арка.
Следващият ден валеше дъжд, а Париж бе все така романтичен с чадър или без, и хилядите шалове, неизменен аксесоар към облеклото. Та решихме да отделим този ден за шопинг. Прочетох из форумите къде ходят да пазаруват всички, които идват в Париж. В един от популярните български форуме пишеха много за Галерия Lafayette, която беше и на всички брошури и карти за Париж. Една жена дори се беше изказала, че там продават евтини боклуци. Отидохме да проверим – оказа се, че няма блуза под 500 евро, а дамско палто достигаше сумата от 100 000 и повече евро. Но явно галерията влиза в програмата на повечето агенции, защото беше пълно с туристи, правещи опашка в Mc Donalds в Галерията.
Последният ни свободен ден отделихме, за да видим набързо Версай и артистичния квартал Монмартър. Нямахме много време, затова във Версай се качихме на Petit train – малко влакче, което те разхожда из огромното имение и незабравимия есенен разкош на природни картини. Влакчето има три спирки, на всяка от които можеш да спреш и да се потопиш в градините. След което отново да се качиш на влакчето и да продължиш.
Ние продължихме към Монмартър. Не искахме да пропуснем Мулен Руж, не ни се изпускаха улиците, по които някоя е рисувал Пикасо, не ни се изпускаше базиликата Сакре Къор. Самият квартал Монмартър е автентичен носител на стария парижански дух. Уличките са малки и симпатични, но освен това, това е кварталът на кабаретата, на множество sex shops, нощните разходки и нощния живот. И тук има petit train, който работи до 18 часа през есента. Ние го изпуснахме, но затова пък се разходихме пеш. Всяка метро спирка в този квартал също е артистична. Както е артистичен целия Париж, хората като че ли носят някакъв различен … по-свободен дух, собствен стил и индивидуалност, без която Париж не би бил Париж, и не би бил изсънуван от мечтите на милиардите хора по света.
К. Герчева, Октомври 2015
След Коледни заговезни от 15 ноември (до 24 декември включително) започват Рождественски пости или така наречените Коледни пости. Те са последните многодневни пости за годината. Случва се датата да се измести, ако Коледни заговезни се падат в дни на строг пост – сряда и петък. Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата четиридесетница – Великденския пост.
На 11 ноември православните християни почитат Св. Великомъченик Мина – воин, покровител на семейството, сираците и бездомните, пазител на пътуващите на дълъг път, воините и лечителите.
Photostudio Familia 